РЕПОРТАЖ

…Още пият виното. Със поглед.
И трепери браздата в очите им.
Вечер бога във себе си молят –
да нощува при тяхното име…

Вместо поздрав те мерят със дума –
колко струваш…И колко изтекла е
през душата ти раната Време.
И дали ще им станеш побратим.
(Или само за сянка те вземат…)

А нататък… отдавна е минало.
В ситни възли сега са ръцете.
И треперят по чашата вино.
Като лист на ранено цвете…

Още пият…Аз там ги оставих –
посред нощното вино. И мрака.
Вън фенерът, надвесен в прозорците,
чака господ да палне луната.

После с бялото от лицето и,
до последната улична преспа,
ще удавят. Осъмнали. Слепи…
Своята селска изплакана есен…

Добавить комментарий