СЪН ПО ЛЯТОТО

…И когато поспре тишината
в моята празна неделна къща.
Сред стените с отминало време.
А денят с рязко щракване
свърши. И заключи остатъка думи.
В непотребния слънчев пясък
от брега запустял на чувствата…

И когато засипе вятърът
изтънелите диги на залеза.
С нощен мрак…отлежал.
И безпаметен.
И когато преде в самотата
своята зимна студена риза…
Аз за теб ще измоля от лятото
късче синьо, дъга…сянка близка.
…Този миг, в който крие сърцето ми
самотата на нощния пристан…

Добавить комментарий