МЕТАФОРИЧНО ЗА ИКАР

Наесен дните ми потичат бавно.
И косо някак преминават…
С оранжеви, протрити дрехи.
Надничат в старомодните пространства
очите им. С далечни пътища…
С лица от клони, мъх. И минало.
В ресниците на слънчогледа
наесен дните са роднини.
Пред прага вечер ме очакват.
И палят нощната камина
телата им, попили вятър…

Тогава някъде…у мене
един щурец такъв, окъсан…
събира недопети песни.
И с тях камината покръства.
Щурец, от лятото дотичал,
размеква восък. От мечтите.
И аз, забравил за крилете,
в безкрая падам.
На очите ти…

Добавить комментарий