КАЛЕНДАР

Повтарят се неделите…повтарят се…
В следутрини и дни , попили нежност.
Повтарят се в прозорците, в цветята.
В отеклото небе, дошло отвчера…
Повтарят се…внезапните жени,
заключили от нощната наслада
в телата си…И в онзи вечен вик,
останал като камък. В паметта ми.

Отвън и вътре…есени – повтарят се.
Отминалото време в мене плискат.
И старото корито на душата
по съмнало потъва. Във мечтите…
Но ще се върна. В някой ден…от пътя кривнал…
След реката. В сън преминал.
Пред прага на дома – от камък,пръст…
градил за теб последното си име.
Ще ме докосне вярната трева.
И първото небе ще ме покрие.
С такава чудна синева…
след толкова повтарящи се зими.